8.03.2022 г., 23:01  

Ин и Ян

602 0 9

Измисляй ме по-хубава от сбъдване,

целувай ме докато свърши времето.

Загребвай листопадни дни на тръгване,

прехласнат, съживи от сън тотемите.

 

Заливай със смеха си вкаменелости,

дъждовни струи да обливат скулите.

Водата ще запомни мъжка смелост и

препускащ шум от пулса си дочулите.

 

Разглеждай ме с нескрито обожание,

превръщай ме възторжено в откритие.

Изпълвай мойта нощ със съдържание,

деня ти ще въздигам до събитие.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...