Не, не станах художник,
но не че рисувах
идеи, надежди и знамена,
а защото използвах само
син цвят -
във всички нюанси...
Никой не ме разбра...
Не станах художник,
защото пиех нектар
от лазурната чаша на изгрева,
със залеза чуках вечер празен стакан...
А не знаех как да ги нарисувам...
Не станах художник,
защото споделях платната си
само с един модел,
а той си тръгна недорисуван...
Взе флейтата
и китарата взе...
Остави ме
да се давя в синьото...
След него остана
галерия от сини петна
без име...
© Красимир Чернев Все права защищены