28 янв. 2020 г., 15:03

Изолация и размисли

1.1K 1 1

Какво прави през онези три дни, 

през които бе мъртъв? 

 

Може ли да останем вечно млади и безрасъдни? 

Може ли тялото да не предава духа?

Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст?

Може ли самотата никога да не ни намира?

 

Мисля отново да запаля дробовете си, 

за да забравя, че съзнанието ми гори. 

 

Събираме виртуални снимки, за да се излъжем, 

че някога сме били просто щастливи, 

за да получим признание, че живеем живота, 

както подобава - безрезервно, издъно, на един дъх. 


Събираме виртуални спомени, 

за да поддържаме надеждата, 

че отново ще бъдем

заедно, радостни, естествени.


Щастливи сте вие,

които не колекционирате снимки.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей, това било много хубаво, Филипе!
    Никога не ми е хрумвало да му задам въпроса директно. Има много версии за трите дни, когато е бил мъртъв. Но няма отговори.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...