28.01.2020 г., 15:03

Изолация и размисли

1.1K 1 1

Какво прави през онези три дни, 

през които бе мъртъв? 

 

Може ли да останем вечно млади и безрасъдни? 

Може ли тялото да не предава духа?

Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст?

Може ли самотата никога да не ни намира?

 

Мисля отново да запаля дробовете си, 

за да забравя, че съзнанието ми гори. 

 

Събираме виртуални снимки, за да се излъжем, 

че някога сме били просто щастливи, 

за да получим признание, че живеем живота, 

както подобава - безрезервно, издъно, на един дъх. 


Събираме виртуални спомени, 

за да поддържаме надеждата, 

че отново ще бъдем

заедно, радостни, естествени.


Щастливи сте вие,

които не колекционирате снимки.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, това било много хубаво, Филипе!
    Никога не ми е хрумвало да му задам въпроса директно. Има много версии за трите дни, когато е бил мъртъв. Но няма отговори.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...