9 февр. 2016 г., 20:59

Изпепеляване

374 0 0

Не че ме обичаше, нали?

Не че нямаше живот

                      без мен.

Твоето бе просто

луда страст, която

всичко в нас изпепели.

И в този огън

                     не остана

и една искрица даже,

та когато много заболи,

към любовта ни пътя

                    да покаже.

Не се разкайвам.

А и ти недей.

Не те проклинам,

но и не те обичам.

И затова сега наричам.

Ти името ми не мълви,

                      недей.

И вече без сълзи,

и без тъга върви напред,

и простичко без мен

                                    живей.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...