23 февр. 2006 г., 11:14

ИЗПЕПЕЛЯВАЩИ ОЧИ

1.5K 0 18

            Изпепеляващи очи


В очите ти лунният блясък гори озарен,
сякаш в погледа син ти си сбрал небесата,
сякаш си ангел, от белия облак свален,
със заръка да сееш любов по земята.

С искрици ме палиш, щом в тебе се вгледам,
щом мисъл за теб с криле ме докосва,
непрестанно нашепвам твоето име,
което с клеймо незаличимо устните мои жигосва.

В моята гръд ти разпалваш жарава
и изгарям безследно в огъня син,
само пепел след мене остава
и ивица бледа от дим ...


01.06.2005г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Просто е много силно!!! 6+
  • Стихотворението ми се превърна в скандално, а съвсем не съм искала това, въобще и не искам да е така обсъждано. За оценка не се сърдя, но "определенията", които се отправят не към стиха, а към мен самата са нелепи. Това заприлича на бойно поле - хвърлят се не гранати,а обиди и иронични критики. Ако се даваха съвети, добре, приемам,твърде
    млада съм, нямам опит, но да ме затрупват със злобни коментари,защото
    точно това направи "писателчето", а ми се струва, че и Вие сте на неговото мнение,е , няма как да не възроптая! Някак си не отива на възрастни хора всячески да се опитват да спират полета на младите!!!
  • "В очите ти лунният блясък гори озарен,"
    Това обикновенно се нарича "шаблон".Цитирам само първия ред, но спокойно можех да го направя и с всеки друг.
    Никой не е избягал от шаблонизиране. Дори само от тях може да се направи любовно признание или закачлив стих. При това хубав.Просто песничка която да има ритъм и рима. А тук шаблоните са нахвърляни набързо и без никаква мелодика ( поне да зазвучи като стара градска песен) .Нека има ангелчета и огън и пепел и лунни лъчи ( "колко очи",
    но да звучат по- различно и мелодично
    Сръдните за оценката на "писателче" са неуместни.

  • Г-НА С БЕЗАЛКОХОЛНИТЕ''ПИСАТЕЛЧЕТО'' ПАК СЕ ИЗЛОЖИ
  • Втори Яворов в българската проза не би и могло да има, но света е динамичен и променлив, така че самозвани "писателче", моля не показвайте видимо злобен и завистлив тон на подрастващтото поколение в което определено виждате талант! Зависта е един от човешките пороци, но тои като че ли е особено характерен за българина. Гергана, продължаваите все така!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...