Feb 23, 2006, 11:14 AM

ИЗПЕПЕЛЯВАЩИ ОЧИ

  Poetry
1.5K 0 18

            Изпепеляващи очи


В очите ти лунният блясък гори озарен,
сякаш в погледа син ти си сбрал небесата,
сякаш си ангел, от белия облак свален,
със заръка да сееш любов по земята.

С искрици ме палиш, щом в тебе се вгледам,
щом мисъл за теб с криле ме докосва,
непрестанно нашепвам твоето име,
което с клеймо незаличимо устните мои жигосва.

В моята гръд ти разпалваш жарава
и изгарям безследно в огъня син,
само пепел след мене остава
и ивица бледа от дим ...


01.06.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Просто е много силно!!! 6+
  • Стихотворението ми се превърна в скандално, а съвсем не съм искала това, въобще и не искам да е така обсъждано. За оценка не се сърдя, но "определенията", които се отправят не към стиха, а към мен самата са нелепи. Това заприлича на бойно поле - хвърлят се не гранати,а обиди и иронични критики. Ако се даваха съвети, добре, приемам,твърде
    млада съм, нямам опит, но да ме затрупват със злобни коментари,защото
    точно това направи "писателчето", а ми се струва, че и Вие сте на неговото мнение,е , няма как да не възроптая! Някак си не отива на възрастни хора всячески да се опитват да спират полета на младите!!!
  • "В очите ти лунният блясък гори озарен,"
    Това обикновенно се нарича "шаблон".Цитирам само първия ред, но спокойно можех да го направя и с всеки друг.
    Никой не е избягал от шаблонизиране. Дори само от тях може да се направи любовно признание или закачлив стих. При това хубав.Просто песничка която да има ритъм и рима. А тук шаблоните са нахвърляни набързо и без никаква мелодика ( поне да зазвучи като стара градска песен) .Нека има ангелчета и огън и пепел и лунни лъчи ( "колко очи",
    но да звучат по- различно и мелодично
    Сръдните за оценката на "писателче" са неуместни.

  • Г-НА С БЕЗАЛКОХОЛНИТЕ''ПИСАТЕЛЧЕТО'' ПАК СЕ ИЗЛОЖИ
  • Втори Яворов в българската проза не би и могло да има, но света е динамичен и променлив, така че самозвани "писателче", моля не показвайте видимо злобен и завистлив тон на подрастващтото поколение в което определено виждате талант! Зависта е един от човешките пороци, но тои като че ли е особено характерен за българина. Гергана, продължаваите все така!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...