23 feb 2006, 11:14

ИЗПЕПЕЛЯВАЩИ ОЧИ

  Poesía
1.5K 0 18

            Изпепеляващи очи


В очите ти лунният блясък гори озарен,
сякаш в погледа син ти си сбрал небесата,
сякаш си ангел, от белия облак свален,
със заръка да сееш любов по земята.

С искрици ме палиш, щом в тебе се вгледам,
щом мисъл за теб с криле ме докосва,
непрестанно нашепвам твоето име,
което с клеймо незаличимо устните мои жигосва.

В моята гръд ти разпалваш жарава
и изгарям безследно в огъня син,
само пепел след мене остава
и ивица бледа от дим ...


01.06.2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просто е много силно!!! 6+
  • Стихотворението ми се превърна в скандално, а съвсем не съм искала това, въобще и не искам да е така обсъждано. За оценка не се сърдя, но "определенията", които се отправят не към стиха, а към мен самата са нелепи. Това заприлича на бойно поле - хвърлят се не гранати,а обиди и иронични критики. Ако се даваха съвети, добре, приемам,твърде
    млада съм, нямам опит, но да ме затрупват със злобни коментари,защото
    точно това направи "писателчето", а ми се струва, че и Вие сте на неговото мнение,е , няма как да не възроптая! Някак си не отива на възрастни хора всячески да се опитват да спират полета на младите!!!
  • "В очите ти лунният блясък гори озарен,"
    Това обикновенно се нарича "шаблон".Цитирам само първия ред, но спокойно можех да го направя и с всеки друг.
    Никой не е избягал от шаблонизиране. Дори само от тях може да се направи любовно признание или закачлив стих. При това хубав.Просто песничка която да има ритъм и рима. А тук шаблоните са нахвърляни набързо и без никаква мелодика ( поне да зазвучи като стара градска песен) .Нека има ангелчета и огън и пепел и лунни лъчи ( "колко очи",
    но да звучат по- различно и мелодично
    Сръдните за оценката на "писателче" са неуместни.

  • Г-НА С БЕЗАЛКОХОЛНИТЕ''ПИСАТЕЛЧЕТО'' ПАК СЕ ИЗЛОЖИ
  • Втори Яворов в българската проза не би и могло да има, но света е динамичен и променлив, така че самозвани "писателче", моля не показвайте видимо злобен и завистлив тон на подрастващтото поколение в което определено виждате талант! Зависта е един от човешките пороци, но тои като че ли е особено характерен за българина. Гергана, продължаваите все така!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...