23.02.2006 г., 11:14

ИЗПЕПЕЛЯВАЩИ ОЧИ

1.5K 0 18

            Изпепеляващи очи


В очите ти лунният блясък гори озарен,
сякаш в погледа син ти си сбрал небесата,
сякаш си ангел, от белия облак свален,
със заръка да сееш любов по земята.

С искрици ме палиш, щом в тебе се вгледам,
щом мисъл за теб с криле ме докосва,
непрестанно нашепвам твоето име,
което с клеймо незаличимо устните мои жигосва.

В моята гръд ти разпалваш жарава
и изгарям безследно в огъня син,
само пепел след мене остава
и ивица бледа от дим ...


01.06.2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просто е много силно!!! 6+
  • Стихотворението ми се превърна в скандално, а съвсем не съм искала това, въобще и не искам да е така обсъждано. За оценка не се сърдя, но "определенията", които се отправят не към стиха, а към мен самата са нелепи. Това заприлича на бойно поле - хвърлят се не гранати,а обиди и иронични критики. Ако се даваха съвети, добре, приемам,твърде
    млада съм, нямам опит, но да ме затрупват със злобни коментари,защото
    точно това направи "писателчето", а ми се струва, че и Вие сте на неговото мнение,е , няма как да не възроптая! Някак си не отива на възрастни хора всячески да се опитват да спират полета на младите!!!
  • "В очите ти лунният блясък гори озарен,"
    Това обикновенно се нарича "шаблон".Цитирам само първия ред, но спокойно можех да го направя и с всеки друг.
    Никой не е избягал от шаблонизиране. Дори само от тях може да се направи любовно признание или закачлив стих. При това хубав.Просто песничка която да има ритъм и рима. А тук шаблоните са нахвърляни набързо и без никаква мелодика ( поне да зазвучи като стара градска песен) .Нека има ангелчета и огън и пепел и лунни лъчи ( "колко очи",
    но да звучат по- различно и мелодично
    Сръдните за оценката на "писателче" са неуместни.

  • Г-НА С БЕЗАЛКОХОЛНИТЕ''ПИСАТЕЛЧЕТО'' ПАК СЕ ИЗЛОЖИ
  • Втори Яворов в българската проза не би и могло да има, но света е динамичен и променлив, така че самозвани "писателче", моля не показвайте видимо злобен и завистлив тон на подрастващтото поколение в което определено виждате талант! Зависта е един от човешките пороци, но тои като че ли е особено характерен за българина. Гергана, продължаваите все така!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...