21 сент. 2007 г., 09:38

Изписах се горчиво-къса

Поэзия

749 0 9

Когато страниците късно сутрин, късат се
(до откровение)
и думите превръщат се
в стоманени катетри
(в притъмнялото)
навън дърветата децата си убиват
с мастилени писци и празно място.
Аз счупих своята мастилница.
Прииска ми се пак да съм човешка.
Прерязаните вени на земята
в посоки стрелкови изтекоха (до белег)
На тръгване съблякох кожата си,
а Адът криеше се там,
когато Раят беше тежък.
Очите си излях във чашата -
невидима съм, полупразно трезва.
Изписах се горчиво-къса,
тръпчива до ръба и не оставих.
На тръгване луната изпулсира
във ирисен катарзис...
Бягам.
Близначно малка съм,
откакто се родих предсрично.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Na-aN (Милена)

Здравей,КИара!Не знам какво да кажа,затова ти оставям моя поздрав!

2007-09-22T09:12:32+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Аплодисменти, Киара!!!

2007-09-21T20:30:32+03:00
kohrida (Даниела)

Трудно го преглътнах... Това беше нещо неземно... Неповторимо. Поздравявам те

2007-09-21T20:17:13+03:00
Романтик (Христо Костов)

Просто си... уникална!!!

2007-09-21T20:10:54+03:00
Kalatea (Ружа Матеева)

"когато Раят беше тежък"...Думите ти болят. Разкошен стих!

2007-09-21T15:16:31+03:00