Sep 21, 2007, 9:38 AM

Изписах се горчиво-къса 

  Poetry
609 0 9

Когато страниците късно сутрин, късат се
(до откровение)
и думите превръщат се
в стоманени катетри
(в притъмнялото)
навън дърветата  децата си убиват
с мастилени писци и празно място.
Аз счупих своята мастилница.
Прииска ми се пак да съм човешка.
Прерязаните вени на земята
в посоки стрелкови изтекоха (до белег)
На тръгване съблякох кожата си,
а Адът  криеше се там,
когато Раят беше тежък.
Очите си излях във чашата -
невидима съм, полупразно трезва.
Изписах се горчиво-къса,
тръпчива до ръба и не оставих.
На тръгване луната изпулсира
във ирисен катарзис...
Бягам.
Близначно малка съм,
откакто се родих предсрично.


 

© Киара All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??