Sep 21, 2007, 9:38 AM

Изписах се горчиво-къса

Poetry

747 0 9

Когато страниците късно сутрин, късат се
(до откровение)
и думите превръщат се
в стоманени катетри
(в притъмнялото)
навън дърветата децата си убиват
с мастилени писци и празно място.
Аз счупих своята мастилница.
Прииска ми се пак да съм човешка.
Прерязаните вени на земята
в посоки стрелкови изтекоха (до белег)
На тръгване съблякох кожата си,
а Адът криеше се там,
когато Раят беше тежък.
Очите си излях във чашата -
невидима съм, полупразно трезва.
Изписах се горчиво-къса,
тръпчива до ръба и не оставих.
На тръгване луната изпулсира
във ирисен катарзис...
Бягам.
Близначно малка съм,
откакто се родих предсрично.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Na-aN (Милена)

Здравей,КИара!Не знам какво да кажа,затова ти оставям моя поздрав!

2007-09-22T09:12:32+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Аплодисменти, Киара!!!

2007-09-21T20:30:32+03:00
kohrida (Даниела)

Трудно го преглътнах... Това беше нещо неземно... Неповторимо. Поздравявам те

2007-09-21T20:17:13+03:00
Романтик (Христо Костов)

Просто си... уникална!!!

2007-09-21T20:10:54+03:00
Kalatea (Ружа Матеева)

"когато Раят беше тежък"...Думите ти болят. Разкошен стих!

2007-09-21T15:16:31+03:00