21 sept 2007, 9:38

Изписах се горчиво-къса

  Poesía
746 0 9

Когато страниците късно сутрин, късат се
(до откровение)
и думите превръщат се
в стоманени катетри
(в притъмнялото)
навън дърветата  децата си убиват
с мастилени писци и празно място.
Аз счупих своята мастилница.
Прииска ми се пак да съм човешка.
Прерязаните вени на земята
в посоки стрелкови изтекоха (до белег)
На тръгване съблякох кожата си,
а Адът  криеше се там,
когато Раят беше тежък.
Очите си излях във чашата -
невидима съм, полупразно трезва.
Изписах се горчиво-къса,
тръпчива до ръба и не оставих.
На тръгване луната изпулсира
във ирисен катарзис...
Бягам.
Близначно малка съм,
откакто се родих предсрично.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...