5 февр. 2011 г., 07:34

Изплачи ме

1.6K 0 21

Изплачи ме, изплачи ме в река

без корито, камъни и пясък.

Само чиста и вечна вода,

на съня ти реален отблясък.

 

Изплачи ме, аз съм само сълза

скрита нейде, дълбоко в очите.

Изплачи ме с мъката и радостта,

някъде там далече във дните.

 

Че съм път и посока безсмислен,

че съм в пъти излишна дори,

че съм чук в ръката улисан,

всичко истинско да разруши.

 

Че съм свита и грозна пустиня

че съм всичко и нищо сама,

че съм лоша и зла орисия,

че съм в бурята твоя сълза.

..............................................................

Ти без мен си ненужен и малък,

скитник без пукнато петаче.

В плосък  свят, червей жалък-

/-Сядай и почвай да плачеш./

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...