5 feb 2011, 7:34

Изплачи ме

  Poesía
1.6K 0 21

Изплачи ме, изплачи ме в река

без корито, камъни и пясък.

Само чиста и вечна вода,

на съня ти реален отблясък.

 

Изплачи ме, аз съм само сълза

скрита нейде, дълбоко в очите.

Изплачи ме с мъката и радостта,

някъде там далече във дните.

 

Че съм път и посока безсмислен,

че съм в пъти излишна дори,

че съм чук в ръката улисан,

всичко истинско да разруши.

 

Че съм свита и грозна пустиня

че съм всичко и нищо сама,

че съм лоша и зла орисия,

че съм в бурята твоя сълза.

..............................................................

Ти без мен си ненужен и малък,

скитник без пукнато петаче.

В плосък  свят, червей жалък-

/-Сядай и почвай да плачеш./

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...