Feb 5, 2011, 7:34 AM

Изплачи ме

  Poetry
1.6K 0 21

Изплачи ме, изплачи ме в река

без корито, камъни и пясък.

Само чиста и вечна вода,

на съня ти реален отблясък.

 

Изплачи ме, аз съм само сълза

скрита нейде, дълбоко в очите.

Изплачи ме с мъката и радостта,

някъде там далече във дните.

 

Че съм път и посока безсмислен,

че съм в пъти излишна дори,

че съм чук в ръката улисан,

всичко истинско да разруши.

 

Че съм свита и грозна пустиня

че съм всичко и нищо сама,

че съм лоша и зла орисия,

че съм в бурята твоя сълза.

..............................................................

Ти без мен си ненужен и малък,

скитник без пукнато петаче.

В плосък  свят, червей жалък-

/-Сядай и почвай да плачеш./

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...