Изплачи ме, изплачи ме в река
без корито, камъни и пясък.
Само чиста и вечна вода,
на съня ти реален отблясък.
Изплачи ме, аз съм само сълза
скрита нейде, дълбоко в очите.
Изплачи ме с мъката и радостта,
някъде там далече във дните.
Че съм път и посока безсмислен,
че съм в пъти излишна дори,
че съм чук в ръката улисан,
всичко истинско да разруши.
Че съм свита и грозна пустиня
че съм всичко и нищо сама,
че съм лоша и зла орисия,
че съм в бурята твоя сълза.
..............................................................
Ти без мен си ненужен и малък,
скитник без пукнато петаче.
В плосък свят, червей жалък-
/-Сядай и почвай да плачеш./
© Николина Милева All rights reserved.
Прекрасен стих!