23 нояб. 2017 г., 22:14

Изплакано 

  Поэзия
299 3 11

Казват, че народ се изродява

и след време от племето му

само пошлостта остава.

Не знам дали е вярно туй!?

Но го изпитвам върху своята душа...

Народ без корени остава...

Когато го третират като враг.

Когато го лишават от история

и слава... Забраняват му празниците

свои той да отстоява.

Камбаните в неделя веч не бият!?

И хората по домовете днес се крият.

Родината ни пълна и със патриоти...

Лъжи, герои и компоти.

Тъгата, тя по малко ни убива!?

И ето, че народа си отива...

Тъжно е, боли ме и немея.

Не мога глас да извися.

Самотник във пустинята от хора!

Така се чувствам в моята страна.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз ти се радвам, Ангелче
    Прекрасна вечер ти желая.
    Гушки и от мен.
  • Еха радвам се Пчеличке че си в саита!Хубава изненада Благодаря за коментара и любими!☺☺☺🐝🐝🐝Прегръдки!
  • Много горчиви истини си казал, Ангелче. Споделям напълно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти мила за споделената болка!До нови Бенче!
    Наде благодаря за любими!
    До нови момичета!
  • Споделям напълно посланието ти, Ачо, както и болката в него! Може би на народа ни липсва вярата, че може нещо да промени... Поздравявам те за силната гражданска поезия!
  • Благодаря Влади,Приятелю че постави стиха в любими и сподели моята тъга!До нови !!!
    Хубав ден Пепи !Благодаря от сърце мила че се отби на моята страничка!
  • Много истини си казал, Ачо! Поздрави!
  • Благодаря момичета за споделянето!До нови!Ели,Марго!!!
  • Споделям!
  • Искрено звучи тази болка от нашето тъжно съвремие...
Предложения
: ??:??