Изплакано
Казват, че народ се изродява
и след време от племето му
само пошлостта остава.
Не знам дали е вярно туй!?
Но го изпитвам върху своята душа...
Народ без корени остава...
Когато го третират като враг.
Когато го лишават от история
и слава... Забраняват му празниците
свои той да отстоява.
Камбаните в неделя веч не бият!?
И хората по домовете днес се крият.
Родината ни пълна и със патриоти...
Лъжи, герои и компоти.
Тъгата, тя по малко ни убива!?
И ето, че народа си отива...
Тъжно е, боли ме и немея.
Не мога глас да извися.
Самотник във пустинята от хора!
Така се чувствам в моята страна.
© Ангел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Еха радвам се Пчеличке че си в саита!Хубава изненада Благодаря за коментара и любими!☺☺☺🐝🐝🐝Прегръдки!
-
Много горчиви истини си казал, Ангелче. Споделям напълно.
Поздравявам те. -
Благодаря ти мила за споделената болка!До нови Бенче!
Наде благодаря за любими!
До нови момичета! -
Споделям напълно посланието ти, Ачо, както и болката в него! Може би на народа ни липсва вярата, че може нещо да промени... Поздравявам те за силната гражданска поезия!
-
Благодаря Влади,Приятелю че постави стиха в любими и сподели моята тъга!До нови !!!
Хубав ден Пепи !Благодаря от сърце мила че се отби на моята страничка! -
Много истини си казал, Ачо! Поздрави!
-
Благодаря момичета за споделянето!До нови!Ели,Марго!!!
-
Споделям!
-
Искрено звучи тази болка от нашето тъжно съвремие...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасна вечер ти желая.
Гушки и от мен.