Изплакано
Казват, че народ се изродява
и след време от племето му
само пошлостта остава.
Не знам дали е вярно туй!?
Но го изпитвам върху своята душа...
Народ без корени остава...
Когато го третират като враг.
Когато го лишават от история
и слава... Забраняват му празниците
свои той да отстоява.
Камбаните в неделя веч не бият!?
И хората по домовете днес се крият.
Родината ни пълна и със патриоти...
Лъжи, герои и компоти.
Тъгата, тя по малко ни убива!?
И ето, че народа си отива...
Тъжно е, боли ме и немея.
Не мога глас да извися.
Самотник във пустинята от хора!
Така се чувствам в моята страна.
© Ангел All rights reserved.
