29 мая 2006 г., 16:59

Изплаших се

1.4K 0 40
Да, изплаших се. Слаба съм в думите
и във всичко останало, знам.
Ти очакваше може би повече,
ти очакваше смела жена.
А какво е, кажи, да съм смела?
Зная, мога го, но ... ме е страх
да заключа вратите зад себе си,
да оставя света си зад тях ...
Или смелост е да те обичам
точно тук, зад железни врати,
зад които е лудост да искам
да ме галиш - наум и във стих?
Ти се сърдиш. Така си приличаме ...
И навярно и ти се боиш
за света си, когото обичаш ...
Този страх искам днес да простиш.
А дали ще успея да тръгна
между двете кънтящи платна,
между вчера напред срещу утре
да те срещна ... - въпрос на ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дими Фильова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Никол, хубаво лято ти желая!
  • Благодаря ти, Магдалена, хубаво е някой да ти каже, че е преживял същото, значи написаното е намерило почва! Прегръщам те, мила!
  • Дими стиха ти ми напомня дилемата , която човек изпитва когато прави решаваща стъпка в живота си ...като тази да се обвърже с друг човек загърбвайки своя личен свят, за да се потопи в един непознат общ такъв... И тъй като аз съм минала тази фаза (но живо си спомням точно тези усещания) , не мога да не отбележа , че се се справила прекрасно..
  • Благодаря ти, Вили! Хубава пролет и много обич през настъпването й!
  • Тези редове будят толкова много мисли, че аз навярно бих го нарекъл в скоби "Размисъл" или "Ще победя страха".

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...