29 мая 2006 г., 16:59

Изплаших се

1.4K 0 40
Да, изплаших се. Слаба съм в думите
и във всичко останало, знам.
Ти очакваше може би повече,
ти очакваше смела жена.
А какво е, кажи, да съм смела?
Зная, мога го, но ... ме е страх
да заключа вратите зад себе си,
да оставя света си зад тях ...
Или смелост е да те обичам
точно тук, зад железни врати,
зад които е лудост да искам
да ме галиш - наум и във стих?
Ти се сърдиш. Така си приличаме ...
И навярно и ти се боиш
за света си, когото обичаш ...
Този страх искам днес да простиш.
А дали ще успея да тръгна
между двете кънтящи платна,
между вчера напред срещу утре
да те срещна ... - въпрос на ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дими Фильова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Никол, хубаво лято ти желая!
  • Благодаря ти, Магдалена, хубаво е някой да ти каже, че е преживял същото, значи написаното е намерило почва! Прегръщам те, мила!
  • Дими стиха ти ми напомня дилемата , която човек изпитва когато прави решаваща стъпка в живота си ...като тази да се обвърже с друг човек загърбвайки своя личен свят, за да се потопи в един непознат общ такъв... И тъй като аз съм минала тази фаза (но живо си спомням точно тези усещания) , не мога да не отбележа , че се се справила прекрасно..
  • Благодаря ти, Вили! Хубава пролет и много обич през настъпването й!
  • Тези редове будят толкова много мисли, че аз навярно бих го нарекъл в скоби "Размисъл" или "Ще победя страха".

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...