29 may 2006, 16:59

Изплаших се

Poesía

1.4K 0 40

Да, изплаших се. Слаба съм в думите
и във всичко останало, знам.
Ти очакваше може би повече,
ти очакваше смела жена.
А какво е, кажи, да съм смела?
Зная, мога го, но ... ме е страх
да заключа вратите зад себе си,
да оставя света си зад тях ...
Или смелост е да те обичам
точно тук, зад железни врати,
зад които е лудост да искам
да ме галиш - наум и във стих?
Ти се сърдиш. Така си приличаме ...
И навярно и ти се боиш
за света си, когото обичаш ...
Този страх искам днес да простиш.
А дали ще успея да тръгна
между двете кънтящи платна,
между вчера напред срещу утре
да те срещна ... - въпрос на ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dimi (Дими Фильова)

Благодаря ти, Никол, хубаво лято ти желая!

2007-07-03T06:11:56+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Благодаря ти, Магдалена, хубаво е някой да ти каже, че е преживял същото, значи написаното е намерило почва! Прегръщам те, мила!

2007-05-12T22:01:17+03:00
megans (Магдалена Василева)

Дими стиха ти ми напомня дилемата , която човек изпитва когато прави решаваща стъпка в живота си ...като тази да се обвърже с друг човек загърбвайки своя личен свят, за да се потопи в един непознат общ такъв... И тъй като аз съм минала тази фаза (но живо си спомням точно тези усещания) , не мога да не отбележа , че се се справила прекрасно..

2007-05-11T22:48:41+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Благодаря ти, Вили! Хубава пролет и много обич през настъпването й!

2007-03-05T04:49:43+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Тези редове будят толкова много мисли, че аз навярно бих го нарекъл в скоби "Размисъл" или "Ще победя страха".

2007-03-04T20:32:06+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0