29.05.2006 г., 16:59

Изплаших се

1.4K 0 40
Да, изплаших се. Слаба съм в думите
и във всичко останало, знам.
Ти очакваше може би повече,
ти очакваше смела жена.
А какво е, кажи, да съм смела?
Зная, мога го, но ... ме е страх
да заключа вратите зад себе си,
да оставя света си зад тях ...
Или смелост е да те обичам
точно тук, зад железни врати,
зад които е лудост да искам
да ме галиш - наум и във стих?
Ти се сърдиш. Така си приличаме ...
И навярно и ти се боиш
за света си, когото обичаш ...
Този страх искам днес да простиш.
А дали ще успея да тръгна
между двете кънтящи платна,
между вчера напред срещу утре
да те срещна ... - въпрос на ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Никол, хубаво лято ти желая!
  • Благодаря ти, Магдалена, хубаво е някой да ти каже, че е преживял същото, значи написаното е намерило почва! Прегръщам те, мила!
  • Дими стиха ти ми напомня дилемата , която човек изпитва когато прави решаваща стъпка в живота си ...като тази да се обвърже с друг човек загърбвайки своя личен свят, за да се потопи в един непознат общ такъв... И тъй като аз съм минала тази фаза (но живо си спомням точно тези усещания) , не мога да не отбележа , че се се справила прекрасно..
  • Благодаря ти, Вили! Хубава пролет и много обич през настъпването й!
  • Тези редове будят толкова много мисли, че аз навярно бих го нарекъл в скоби "Размисъл" или "Ще победя страха".

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...