Изплуване на сетивата
543
0
1
Една жена ме хвана за сърцето.
Погали го и после се изсмя.
Една луна потъна във морето.
Окъпа се и бавно избледня.
Години минаха в любов, печал.
И ето в ден дъждовен, изтерзан.
Усетих поглед нежен под воал,
във мене силно прикован.
Далечно чувство бързо блесна
и върна спомена за две очи.
Сега те бяха избледнели
и в тях не светеха искри.
Прости ми - каза ми с копринен глас.
Обичах те, но исках всичко да опитам.
Бях котка дива и беснеех до захлас.
С годините разбрах, че само теб обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явление Все права защищены
