Изплуване на сетивата
538
0
1
Една жена ме хвана за сърцето.
Погали го и после се изсмя.
Една луна потъна във морето.
Окъпа се и бавно избледня.
Години минаха в любов, печал.
И ето в ден дъждовен, изтерзан.
Усетих поглед нежен под воал,
във мене силно прикован.
Далечно чувство бързо блесна
и върна спомена за две очи.
Сега те бяха избледнели
и в тях не светеха искри.
Прости ми - каза ми с копринен глас.
Обичах те, но исках всичко да опитам.
Бях котка дива и беснеех до захлас.
С годините разбрах, че само теб обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явление Всички права запазени
