21 июл. 2010 г., 16:33

Изплъзвам те...

917 0 2

Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая 
на заровена въздишка
и от блесналите устни 
ще се опивам до извивката ти ,
спряла нощта 
до разперването на пера
от чашата, покапала 
по отражения
на трапчинките от страха
и все по-малко ще остава
до нещото, скрило се в изгрева
от изтягащите се погледи на деня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Пеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И доближаванията продължават
    през невидимия мост
    над сенките от изгорена мощ
    и още извират искрите
    на тази паднала нощ...
  • Не остава нищо от нещото си до изгрева.
    По лунна пътека летим замечтано
    в дълбоката лятна нощ
    и пеем под звездите и свирим си на пиано
    а всичко около нас е загубило мощ
    Луната разстила дантелени сенки
    и ни води по лунния мост
    а ние с тебе с гирлянди искрящи
    понесли сме се и танцуваме в тази нощ.....

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...