Изплъзвам те...
Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая
на заровена въздишка
и от блесналите устни
ще се опивам до извивката ти ,
спряла нощта
до разперването на пера
от чашата, покапала
по отражения
на трапчинките от страха
и все по-малко ще остава
до нещото, скрило се в изгрева
от изтягащите се погледи на деня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Пеев Всички права запазени
