Jul 21, 2010, 4:33 PM
Изплъзвам те...
Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая
на заровена въздишка
и от блесналите устни
ще се опивам до извивката ти ,
спряла нощта
до разперването на пера
от чашата, покапала
по отражения
на трапчинките от страха
и все по-малко ще остава
до нещото, скрило се в изгрева
от изтягащите се погледи на деня...
© Милен Пеев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Не остава нищо от нещото си до изгрева.
По лунна пътека летим замечтано
в дълбоката лятна нощ
и пеем под звездите и свирим си на пиано
а всичко около нас е загубило мощ
Луната разстила дантелени сенки
и ни води по лунния мост
а ние с тебе с гирлянди искрящи
понесли сме се и танцуваме в тази нощ.....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
през невидимия мост
над сенките от изгорена мощ
и още извират искрите
на тази паднала нощ...