Jul 21, 2010, 4:33 PM

Изплъзвам те...

  Poetry » Love
922 0 2

Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая 
на заровена въздишка
и от блесналите устни 
ще се опивам до извивката ти ,
спряла нощта 
до разперването на пера
от чашата, покапала 
по отражения
на трапчинките от страха
и все по-малко ще остава
до нещото, скрило се в изгрева
от изтягащите се погледи на деня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • И доближаванията продължават
    през невидимия мост
    над сенките от изгорена мощ
    и още извират искрите
    на тази паднала нощ...
  • Не остава нищо от нещото си до изгрева.
    По лунна пътека летим замечтано
    в дълбоката лятна нощ
    и пеем под звездите и свирим си на пиано
    а всичко около нас е загубило мощ
    Луната разстила дантелени сенки
    и ни води по лунния мост
    а ние с тебе с гирлянди искрящи
    понесли сме се и танцуваме в тази нощ.....

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...