Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая
на заровена въздишка
и от блесналите устни
ще се опивам до извивката ти ,
спряла нощта
до разперването на пера
от чашата, покапала
по отражения
на трапчинките от страха
и все по-малко ще остава
до нещото, скрило се в изгрева
от изтягащите се погледи на деня...
© Милен Пеев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
