21 jul 2010, 16:33

Изплъзвам те...

928 0 2

Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая 
на заровена въздишка
и от блесналите устни 
ще се опивам до извивката ти ,
спряла нощта 
до разперването на пера
от чашата, покапала 
по отражения
на трапчинките от страха
и все по-малко ще остава
до нещото, скрило се в изгрева
от изтягащите се погледи на деня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И доближаванията продължават
    през невидимия мост
    над сенките от изгорена мощ
    и още извират искрите
    на тази паднала нощ...
  • Не остава нищо от нещото си до изгрева.
    По лунна пътека летим замечтано
    в дълбоката лятна нощ
    и пеем под звездите и свирим си на пиано
    а всичко около нас е загубило мощ
    Луната разстила дантелени сенки
    и ни води по лунния мост
    а ние с тебе с гирлянди искрящи
    понесли сме се и танцуваме в тази нощ.....

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...