21 jul 2010, 16:33

Изплъзвам те...

921 0 2

Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая 
на заровена въздишка
и от блесналите устни 
ще се опивам до извивката ти ,
спряла нощта 
до разперването на пера
от чашата, покапала 
по отражения
на трапчинките от страха
и все по-малко ще остава
до нещото, скрило се в изгрева
от изтягащите се погледи на деня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И доближаванията продължават
    през невидимия мост
    над сенките от изгорена мощ
    и още извират искрите
    на тази паднала нощ...
  • Не остава нищо от нещото си до изгрева.
    По лунна пътека летим замечтано
    в дълбоката лятна нощ
    и пеем под звездите и свирим си на пиано
    а всичко около нас е загубило мощ
    Луната разстила дантелени сенки
    и ни води по лунния мост
    а ние с тебе с гирлянди искрящи
    понесли сме се и танцуваме в тази нощ.....

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....