5 июл. 2008 г., 00:29

Изповед

601 0 1
 

Изповед

 

Сълзите на очите парят,

а болката е вътре в теб.

Но ти не плачеш. Ти си няма.

И чакаш подходящия момент.

 

Не. Сега не бива.

Преглъщаш трудно, но мълчиш.

Обидата е твърде пак голяма,

да можеш с други да я споделиш.

 

И свикнал кръста си да носиш

и тежестта му да търпиш,

мълчиш, търпиш и трупаш болката

и всъщност щастието пестиш.

 

И слагаш маската отново,

да скрие празните очи,

и тяхната жестока откровеност

по навик стар да омърси.

 

А хиляди въпроси те измъчват.

Пробождат те като с кама.

И бъркат  в теб, и те човъркат,

а отговор не дава и смъртта.

 

Измамната усмивка пак прокрадва се,

да скрие за пореден път,

че изгорялата от студ надежда

обрича пак сърцето ти на смърт.

 

И колко слепи сме да видим,

че студ и огън борят се във нас

и рожба на борбата е животът,

а ний - нелепи жертви на скръбта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Матева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...