Изповед
Сълзите на очите парят,
а болката е вътре в теб.
Но ти не плачеш. Ти си няма.
И чакаш подходящия момент.
Не. Сега не бива.
Преглъщаш трудно, но мълчиш.
Обидата е твърде пак голяма,
да можеш с други да я споделиш.
И свикнал кръста си да носиш
и тежестта му да търпиш,
мълчиш, търпиш и трупаш болката ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse