Jul 5, 2008, 12:29 AM

Изповед

  Poetry
597 0 1
 

Изповед

 

Сълзите на очите парят,

а болката е вътре в теб.

Но ти не плачеш. Ти си няма.

И чакаш подходящия момент.

 

Не. Сега не бива.

Преглъщаш трудно, но мълчиш.

Обидата е твърде пак голяма,

да можеш с други да я споделиш.

 

И свикнал кръста си да носиш

и тежестта му да търпиш,

мълчиш, търпиш и трупаш болката

и всъщност щастието пестиш.

 

И слагаш маската отново,

да скрие празните очи,

и тяхната жестока откровеност

по навик стар да омърси.

 

А хиляди въпроси те измъчват.

Пробождат те като с кама.

И бъркат  в теб, и те човъркат,

а отговор не дава и смъртта.

 

Измамната усмивка пак прокрадва се,

да скрие за пореден път,

че изгорялата от студ надежда

обрича пак сърцето ти на смърт.

 

И колко слепи сме да видим,

че студ и огън борят се във нас

и рожба на борбата е животът,

а ний - нелепи жертви на скръбта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Матева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...