18 нояб. 2007 г., 05:42

Изповед

784 0 13
Подвила колене, с наведена глава,
да се изповядам искам сега!
С музика да обхвана цялата си съдба,
да се спусна на дъното, точно сега!

И докато шепите ми са още горещи,
да излея песента, докато я усещам,
мелодия, бълбукаща с болка и копнеж,
като от клетка излетяла, точно за теб!

И в този чародеен миг като жена,
познала истинския мъж, не е шега,
ще долети снежинка, блеснала в студа,
ще те обвие с огъня си парещ на кръвта!

Ще те усетя като страстен полусън,
бях кръв и плът,  и още аз ще съм!
Да, изповядах се като пред Божество,
но не зная защо ли, точно защо?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...