Nov 18, 2007, 5:42 AM

Изповед

  Poetry » Love
789 0 13
Подвила колене, с наведена глава,
да се изповядам искам сега!
С музика да обхвана цялата си съдба,
да се спусна на дъното, точно сега!

И докато шепите ми са още горещи,
да излея песента, докато я усещам,
мелодия, бълбукаща с болка и копнеж,
като от клетка излетяла, точно за теб!

И в този чародеен миг като жена,
познала истинския мъж, не е шега,
ще долети снежинка, блеснала в студа,
ще те обвие с огъня си парещ на кръвта!

Ще те усетя като страстен полусън,
бях кръв и плът,  и още аз ще съм!
Да, изповядах се като пред Божество,
но не зная защо ли, точно защо?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...