18.11.2007 г., 5:42

Изповед

785 0 13
Подвила колене, с наведена глава,
да се изповядам искам сега!
С музика да обхвана цялата си съдба,
да се спусна на дъното, точно сега!

И докато шепите ми са още горещи,
да излея песента, докато я усещам,
мелодия, бълбукаща с болка и копнеж,
като от клетка излетяла, точно за теб!

И в този чародеен миг като жена,
познала истинския мъж, не е шега,
ще долети снежинка, блеснала в студа,
ще те обвие с огъня си парещ на кръвта!

Ще те усетя като страстен полусън,
бях кръв и плът,  и още аз ще съм!
Да, изповядах се като пред Божество,
но не зная защо ли, точно защо?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...