18 nov 2007, 5:42

Изповед

786 0 13
Подвила колене, с наведена глава,
да се изповядам искам сега!
С музика да обхвана цялата си съдба,
да се спусна на дъното, точно сега!

И докато шепите ми са още горещи,
да излея песента, докато я усещам,
мелодия, бълбукаща с болка и копнеж,
като от клетка излетяла, точно за теб!

И в този чародеен миг като жена,
познала истинския мъж, не е шега,
ще долети снежинка, блеснала в студа,
ще те обвие с огъня си парещ на кръвта!

Ще те усетя като страстен полусън,
бях кръв и плът,  и още аз ще съм!
Да, изповядах се като пред Божество,
но не зная защо ли, точно защо?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...