Синьото на очите ми се стопи от чакане
да се върнеш. Все едно какъв!
Добър или лош - всякакъв...
Слънчевото на косите ми угасна от умора
да те мисля. Какво да сторя?
Със сърцето си споря...
Само бялото на душата ми живо светлее.
Не ти вярва. Но, уви, не умее
без любов да живее...
© Нина Чилиянска Все права защищены