Aug 12, 2011, 11:46 AM

Изповед 

  Poetry » Love
733 0 9

Синьото на очите ми се стопи от чакане

да се върнеш. Все едно какъв!

Добър или лош - всякакъв...


Слънчевото на косите ми  угасна от умора

да те мисля. Какво да сторя?

Със сърцето си споря...


Само бялото на душата ми живо светлее.

Не ти вярва. Но, уви, не умее

без любов да живее...

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??