Изповед 2
Предадох се. Този път не издържах.
Насилвах си живота, да се случи …
Живях с любовници, с изменници
живях,
а в замяна – нищо не получих …
Разбивах си сърцето неведнъж…
И неведнъж раздадох си душата.
Научих се да бъда силна, като мъж,
едва когато чашата се счупи
във земята.
А счупеното, казват, се лепи,
но белегът… завинаги остава.
***
Ще трябва някой наново да ме
сътвори
и да ме обича, както заслужавам.
18.11.2014
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
