Предадох се. Този път не издържах.
Насилвах си живота, да се случи …
Живях с любовници, с изменници
живях,
а в замяна – нищо не получих …
Разбивах си сърцето неведнъж…
И неведнъж раздадох си душата.
Научих се да бъда силна, като мъж,
едва когато чашата се счупи
във земята.
А счупеното, казват, се лепи,
но белегът… завинаги остава.
***
Ще трябва някой наново да ме
сътвори
и да ме обича, както заслужавам.
18.11.2014
© Сияна Георгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
