Изповед 2
Предадох се. Този път не издържах.
Насилвах си живота, да се случи …
Живях с любовници, с изменници
живях,
а в замяна – нищо не получих …
Разбивах си сърцето неведнъж…
И неведнъж раздадох си душата.
Научих се да бъда силна, като мъж,
едва когато чашата се счупи
във земята.
А счупеното, казват, се лепи,
но белегът… завинаги остава.
***
Ще трябва някой наново да ме
сътвори
и да ме обича, както заслужавам.
18.11.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
