28 нояб. 2009 г., 12:23

Изповед

1.1K 0 0

Мамо, истина ужасна крия
дълбоко нейде във сърцето,
от главата си искам да я изтрия,
за да не видя сълзите по лицето.
Но съдбата по-силна се оказа,
смъртта ме вече пожела,
че съм смъртен ми доказа,
че ще мина скоро от другата страна.

Мамо, истината трябва да ти разкрия,
но не знам как да ти причиня това,
съвестта си пред тебе да измия
с болезнени, но истински слова.
Времето за мене свърши,
смисълът далеч остана,
а ракът скоро ще ме довърши,
гнои отвътре рана.

Мамо, на колене пред теб се изповядвам,
за последно прошка искам,
извинявай, че не мога да те зарадвам,
но думите едвам устискам.

Мамо, най-добрата си за мен,
плакала си и нощ, и ден,
гледала си ме с окото на орлица,
пазила си детската душица.
Колко ядове за мен си брала,
от постъпките ми колко си се срамяла,
а правиш всичко, на мен да угодиш,
моля те, за всичко да ми простиш!

И думите в главата ми извират,
сълзи в очите ми се сбират,
този диалог ясно си представям,
а как ще се случи, не мога да повярвам.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...