19 июл. 2012 г., 13:18

Изповед

618 0 1

                         Изповед

 

Грешка ли бе, че с теб се запознах?

Питам се, но отговор не получавам,

а вместо това - пуста, безмълвна тишина.

Уж от дума на дума станахме с тебе двойка,

разбирам, оказах се поредната бройка.

 

Оттук вече продължавам напред.

Благодаря на всички, благодаря и на теб.

Мерси, мила, за това, че ми показа,

че не винаги се улучва в любовта!

 

Продължавам напред, стига съм се лутал

в таз пуста и безмълвна тишина,

и нека всеки върви бавно и полека,

да върви уверен по своята пътека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Минков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...