19.07.2012 г., 13:18

Изповед

617 0 1

                         Изповед

 

Грешка ли бе, че с теб се запознах?

Питам се, но отговор не получавам,

а вместо това - пуста, безмълвна тишина.

Уж от дума на дума станахме с тебе двойка,

разбирам, оказах се поредната бройка.

 

Оттук вече продължавам напред.

Благодаря на всички, благодаря и на теб.

Мерси, мила, за това, че ми показа,

че не винаги се улучва в любовта!

 

Продължавам напред, стига съм се лутал

в таз пуста и безмълвна тишина,

и нека всеки върви бавно и полека,

да върви уверен по своята пътека!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Минков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...