Jul 19, 2012, 1:18 PM

Изповед

  Poetry » Love
620 0 1

                         Изповед

 

Грешка ли бе, че с теб се запознах?

Питам се, но отговор не получавам,

а вместо това - пуста, безмълвна тишина.

Уж от дума на дума станахме с тебе двойка,

разбирам, оказах се поредната бройка.

 

Оттук вече продължавам напред.

Благодаря на всички, благодаря и на теб.

Мерси, мила, за това, че ми показа,

че не винаги се улучва в любовта!

 

Продължавам напред, стига съм се лутал

в таз пуста и безмълвна тишина,

и нека всеки върви бавно и полека,

да върви уверен по своята пътека!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Минков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...