Jul 19, 2012, 1:18 PM

Изповед

  Poetry » Love
619 0 1

                         Изповед

 

Грешка ли бе, че с теб се запознах?

Питам се, но отговор не получавам,

а вместо това - пуста, безмълвна тишина.

Уж от дума на дума станахме с тебе двойка,

разбирам, оказах се поредната бройка.

 

Оттук вече продължавам напред.

Благодаря на всички, благодаря и на теб.

Мерси, мила, за това, че ми показа,

че не винаги се улучва в любовта!

 

Продължавам напред, стига съм се лутал

в таз пуста и безмълвна тишина,

и нека всеки върви бавно и полека,

да върви уверен по своята пътека!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Минков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...