Сивото олово тежко
плътно слънцето обвива.
Острото желязо жежко
във сърцето ми се впива.
Мрак безмилостно се спуска
над душата изтерзана,
сякаш необятна пустош
аз съм и горчива рана.
Сякаш бездна безнадеждна,
сякаш път еднопосочен,
в черни траурни одежди,
се въртя в кръга порочен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация