Сивото олово тежко
плътно слънцето обвива.
Острото желязо жежко
във сърцето ми се впива.
Мрак безмилостно се спуска
над душата изтерзана,
сякаш необятна пустош
аз съм и горчива рана.
Сякаш бездна безнадеждна,
сякаш път еднопосочен,
в черни траурни одежди,
се въртя в кръга порочен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up