Залезът пурпурен плаче с огнени съ̀лзи –
За теб!
Във очите на утрото блестят росни капки –
За теб!
Денят е равен и пуст като мъртво море –
Без теб!
Нощта - по-студена от зимните ветрове –
Без теб!
В сърцето си тайно нося бяла сълза –
От теб!
Душата ми - със огнен белег жигосана -
От теб!
С морето синьо таз изповед споделих.
На брега върху пясъка топъл и ситен,
със бели пръсти от пяна, то ми написа:
- Това било е любов! Голяма! Истинска!
01.04.2024 г.
Дейна. 1
© Д.П. Все права защищены