2.04.2024 г., 15:06

Изповед

854 0 4

Залезът пурпурен плаче с огнени съ̀лзи –

За теб!

Във очите на утрото блестят росни капки –

За теб!

 

Денят е равен и пуст като мъртво море –

Без теб!

Нощта -  по-студена от зимните ветрове –

Без теб!

 

В сърцето си тайно нося бяла сълза –

От теб!

Душата ми - със огнен белег жигосана -

От теб!

 

С морето синьо таз изповед споделих.

На брега върху пясъка топъл и ситен,

 

със бели пръсти от пяна, то ми написа:

- Това било е любов! Голяма! Истинска!

 

01.04.2024 г.

Дейна. 1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Марко!
  • Красиво !
  • Благодаря, че си прочела и коментирала стиховете ми, Ева!
  • Истинската любов е нещо наистина приказно и вдъхновява всеки, който я е изпитал!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....