Залезът пурпурен плаче с огнени съ̀лзи –
За теб!
Във очите на утрото блестят росни капки –
За теб!
Денят е равен и пуст като мъртво море –
Без теб!
Нощта - по-студена от зимните ветрове –
Без теб!
В сърцето си тайно нося бяла сълза –
От теб!
Душата ми - със огнен белег жигосана -
От теб!
С морето синьо таз изповед споделих.
На брега върху пясъка топъл и ситен,
със бели пръсти от пяна, то ми написа:
- Това било е любов! Голяма! Истинска!
01.04.2024 г.
Дейна. 1
© Д.П. All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
