Изповед
Веднъж на чаша вино ме попита
дали съм бил пройдоха или крал,
не искаше душицата ми свита
да ти разкаже що съм преживял.
Дали на гола честност да заложа,
не знам как чутото ще понесеш …
Какъв експеримент си прави, Боже,
създаде ме поет, но и келеш.
Да бъда рицар все не ми отива,
душата ми е буца от гранит,
медалът вечно ми седи накриво
макар с ръждив пирон да е забит.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Банков Все права защищены
