May 26, 2024, 9:18 PM

Изповед

  Poetry
701 0 5

Веднъж на чаша вино ме попита

дали съм бил пройдоха или крал,

не искаше душицата ми свита

да ти разкаже що съм преживял.

 

Дали на гола честност да заложа,

не знам как чутото ще понесеш

Какъв експеримент си прави, Боже,

създаде ме поет, но и келеш.

 

Да бъда рицар все не ми отива,

душата ми е буца от гранит,

медалът вечно ми седи накриво

макар с ръждив пирон да е забит.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Банков All rights reserved.

The work is a contestant:

42 place

Comments

Comments

  • Благодаря ти! Търсех различното ...
  • Хареса ми съдържанието и много добри находки за римите, за което те поздравявам! Виждам, че стихотворението не е свалено от предизвикателството и за това гласувам с удоволствие!
    Желая ти успех!
  • Разбирам. Понеже няма интервал между многоточието и римите реших, че е достатъчно строфата да завършва така.
  • Хубаво, но не отговаря на условието на конкурса 😉
  • Хубаво е, но ми се струва, че малко не отговаря на условието. " Римите не бива да се променят, не бива да се допълват с никакви наставки и представки. Не се променя и положението им в трите задължителни строфи.

    ……………пита
    ..............крал
    ..............свита
    ..............живял

    ..............заложа
    ..............понесеш
    ..............боже
    ..............леш

    ..............отива
    ..............гранит
    ..............криво
    ..............бит"

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...