Изповед
Веднъж на чаша вино ме попита
дали съм бил пройдоха или крал,
не искаше душицата ми свита
да ти разкаже що съм преживял.
Дали на гола честност да заложа,
не знам как чутото ще понесеш …
Какъв експеримент си прави, Боже,
създаде ме поет, но и келеш.
Да бъда рицар все не ми отива,
душата ми е буца от гранит,
медалът вечно ми седи накриво
макар с ръждив пирон да е забит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Банков Всички права запазени
